Тиха и красива нощ. Всичко вече сладко спи.
Затварям и аз очи
с надежда, че в моя сън ще дойдеш ти.
Сънувам как нежно ме докосваш
и бавно с целувки пак ме омагьосваш...
В ухото мили думи ми шептиш
и усещам как от страст и ти гориш.
Протягам към теб ръка,
искам в този миг с теб да полетя!
Гледам твойте очи, докосвам твойте коси
и се чудя какво ли ще направиш с мене ти!
Но ти стоиш и гледаш как бавно аз изграям,
докато тихичко  "Обичам те!  "повтарям...
Чувствам, че ще полудея!
Защо така силно за ласките ти аз копнея?
Отговор и този път не получавам...
а нощта вече е към своя край
и трябва да напусна този малък рай.
Целуваш ме и тръгваш ти от мен,
а аз посрещам с усмивка новият ден!

Само за една нощ :))

Може би, когато заспи отново... ще се повтори. :))

съзерцаваш
но се не даваш
обещаваш
но не подаряваш
протягаш ръка
но пак не се получава.
Трябват още искри
да ври и кипи.
Тогава нощта става
по-светла и от ден.

това, което написа много ми хареса! :)

Забелязала ли си че колкото повече човек се вглъбява в себе си, толкова повече се обездвижва и сковава външно.

така е, но докато сам човек не го проумее това... няма как да не го прави.